Erma and Yablanitza 2019

Pictures from our trip to the gorges of Erma and Yablanitza along the quite dilapidated eco trails:

Tran Ecotrail - The Gorge of Yablanitza River

This is the second gorge we trailed yesterday, made by the river Yablanitza, a tributary to Erma, near the village of Transka Bankya. The trail is extreme, super beautiful and exciting, meandering through wooden ladders and hanging bridges over the gorge - a kind of Lara Croft experience :)

Трънска екопътека - ждрелото на река Ябланица

След разходката из ждрелото на р. Ерма починахме около час и се отправихме към следващото предизвикателство - ждрелото на река Ябланица. Природният феномен се намира край село Банкя, съвсем на границата със Сърбия (на някои по-стари карти селото даже не е отбелязано). Отбивката за Банкя (или Трънска Банкя, както е другото й име) е на около 2 км преди Трън. Пътят е тесен и криволичещ, но с поносимо качество.
Оставихме колата в началото на селото, непосредствено след моста край реката има нещо като паркинг, и тръгнахме по затревен път, от който вдясно се отбива екопътеката. Има една малка табелка, но се ориентирахме основно с питане :)
Пътеката тръгва като горска и сенчеста и след петнадесетина минути вървене извежда до първото дървено мостче над реката.

Това е и същинската част от тази доста екстремна пътека - дървени стълби и мостчета се редуват от двете страни на ждрелото.

Има и естествена карстова пещера, много плитка, в която се поразхладихме. Всъщност, за наш късмет, насред юлските жеги случихме на прохладен ден със свеж ветрец.

Ждрелото е чудно красиво и диво.

Мостчетата са опнати на 15-20 метра над реката, над зъбери и камънаци. Косите ни се изправяха при мисълта, че децата бяха на екскурзия на същото място само седмица преди нас.

Обичам да седя на камъни насред реката и да гледам как водата се спуска отстрани, много е релаксиращо.

Най-красивото място от ждрелото - естествено езерце с мини-водопад, а над тях - поредното дървено мостче. Докато снимахме, група младежи нахлуха в езерото с пръхтене и плискане.

Е това как са го построили!

Можете да приключите разходката с тази стълба и поредната прекрасна гледка към издяланите от реката скали. След това пътеката се губи из камънаците, личи си, че малцина продължават нататък.

Това е последното мостче, което ни връща откъм страната на селото и пътя. Тук вече имате две възможности - да се върнете обратно по същия път (препоръчвам!) или да направите пълна обиколка.

Ние бяхме любопитни да отидем до края. Пътят е стръмно нагоре, има още такива стълби и драпане, но вече не е така живописно.

Скоро след тази последна стълба пътеката излиза в гората, разширява се и стига до разклонение. Едното слиза надолу в гората, но не намерихме информация накъде води и не посмяхме да тръгнем по него (ставаше късно, а ни предстоеше тепърва шофиране до София). Избрахме пътя, който излиза на шосето. Има един отвратителен участък през шубраци и покрай сметището на селото. Тук е мястото да вметна, че природата ни е прекрасна, имаме такива разкошни планини, реки, плодородна земя, но хората ни не струват. Не съм била в Швейцария, но не вярвам там да си изхвърлят боклуците просто така, насред планината край пътя. Точно така правят в село Банкя, обаче. Натрупано сигурно от години сметище до гората, край пътя, разнасяни от вятъра боклуци в широк диаметър дори навътре в гората, отврат! Да не ви разказвам за пластмасовите бутилки, торбички и хартии, които видяхме по пътеките и в двете ждрела. Срам!

От сметището до паркинга край селото са точно 3 км тих планински път, който взехме за 40 мин и така затворихме и тази кръгова екопътека.