вторник, 30 октомври 2012 г.

Easy Socks


Now I know - shooting your own socks in public is a difficult and embarrassing task, leaving you with standard issue pictures of propped crossed legs in hand knitted socks. Next time I'm using a tripod ... or a husband :)

Pattern: p/hop Socks: Quick and Easy Ribbed DK Socks
Yarn: Ram Rainbow 60 g
DPNs: 3.25 mm


The pattern for these socks is free download from Ravelry, very well written and easy to follow. However, I did knit my socks more than once - because it happened that the size of my legs fell in between the extra small and small sizes - 40 stitches was a bit tight, 45 stitches looser than comfortable. So, having finished the first sock in size small, I rethought the situation and decided to knit the socks with 42 stitches as was the right number for my size and to change the rib to 5 knit and 1 purl. Which meant that I had to knit the first sock once again. But these are short DK socks, so it didn't matter that much. And anyway I knit for fun and quality, not quantity :)


BTW, the color of the socks in the pictures is TOTALLY wrong, I just can't make the camera shoot reds. And that particular combination of dark red, scarlet, purple and orange seams to be far beyond my camera's abilities (or my camerawoman skills :).

понеделник, 22 октомври 2012 г.

Zheleznitza in October

Just a few shots from our walk and picnic on Vitosha above the village of Zheleznitza. The woods are just marvelous at this time of the year, but this is probably the last picnic for this calender year - the days are getting shorter and the weather is a bit crisp for staying at one place for a long time:


And I also cast on a sock. The yarn is a remnant from this cardigan, knitted and unraveled a few times already. But I do want to make something of it, I hope it will be enough for a pair of short socks. I should have probably chosen a toes-up pattern, but as I'm new at socks, I settled for these beginner's socks: P/HOP Socks.

четвъртък, 18 октомври 2012 г.

Autumn Leaves and a Hat


I know, it's cliched, but I couldn't help it - it's autumn and the trees are just so-o beautiful in the nearby park, I had to take a few dozen pictures and post them here.


I've been knitting actually - my linen summer sweater and a cardigan for my dad - both long processes, which may or may not see a happy ending soon; the linen sweater - because it's totally weather inappropriate and I don't feel like knitting it now, and my dad's cardigan - because I hate the yarn - mostly the color, but the texture too, and I'm not entirely convinced the outcome is worth the effort (which is not very encouraging and stimulating :( ).

And I also knitted a hat, a Christopher of sorts. The yarn is the lovely and soft Lanagold, but I'm not quite sure if that's the right hat for my son. He says he likes it, but I'm thinking a double pattern with a rib might have been a better choice ... So I still haven't cut the threads and blocked the hat ... Thinking ...
The traveling joggless stripes came out nice, though :)


And late in the afternoon again, but nothing beats the red or golden leaves against the
bright blue October sky:

вторник, 2 октомври 2012 г.

Vazov's Ecopath

Last Sunday we hiked the Vazov's ecopath in the scenic canyon of the River Iskar in the Balkan Mountains. The ecopath connects Bov Railway Station down in the canyon and the village of Zasele high in the mountains and runs along a tributary to the Iskar - the Skaklya river, passing by one of the highest waterfalls in Bulgaria - the Skaklya waterfall.
Alas, the Skaklya river is a small tributary and the waterfall tends to run dry at the end of the summer in drought years. Nevertheless, the place is beautiful, the scenery of the sea of mountain peaks ahead - breathtaking, we enjoyed our walk immensely.
We also had two interesting wild encounters: with a viper - a quick rush of adrenaline and the poisonous snake was gone; and with a tree frog - isn't this the ugliest frog ever :)!


В неделя се разходихме по Вазовата екопътека в Искърското дефиле. Поне две основателни причини да отложите планираната тази есен разходка за следващата пролет: 1) В момента водопадът Скакля е пресъхнал. Най-пълноводен ще е в края на април-началото на май. 2) Пътят от София през Своге до гара Бов е в ремонт, с изрязани дупки, надраскан асфалт, стеснени участъци. И без това си е типичен планински път с много завои и труден за минаване, а сега е живо изпитание.

И много причини все пак да отидете до Вазовата екопътека напролет :) Красиво е!
Неслучайно Вазов се е вдъхновявал, обхождайки тези места. Което пък беше повод да накарам дечурлигата (и аз покрай тях) да си припомнят "Дядо Йоцо гледа" :)

Пътеката е отлично маркирана, направена е с много средства, дано я опазим. Свързва гара Бов долу в дефилето с планинското селце Заселе горе на баира; не е кръгова, т.е. трябва да я минете и в двете посоки. Повечето указания в нета препоръчват да се започне от гара Бов с изкачване до водопада и евентуално до Заселе и слизане надолу. Ние, макар и случайно, я вървяхме от Заселе към Бов и обратно и този подход много ни хареса. Малко преди гара Бов има указателна табела за пътеката и отклонение от пътя вляво. Сравнително тесният и криволичещ планински път отвежда до Заселе. Малко преди селото има отбивка за почивка с чешмичка и място за панорамни снимки. За съжаление, явно някои хора ползват мястото и за сметище. Нищо ново у нас. Бяс ме хвана, като видях изсипаните контейнери с боклуци насред иначе чудните гледки. Ей, ама много прост народ сме. Скоро ще потрошат и пътеката - вече е счупено таблото за Вазов и една от лампите в началото на пътеката (има нощно осветление до мястото за пикник).


Една от природните забележителности на Заселе са тези чудни зелени пасища:


Непосредствено в началото на пътеката до селото има обособено място за пикник с маси за хранене и разкошни полянки за полягване. В топлата ранноесенна неделя e като на манифестация, явно пътеката набира популярност :)


И ето го водопадът, съставен от няколко каскади. Е, съдим за него по следите, оставени от водата, мъховете и сочната растителност в основата на водопада. Иначе вода няма :(


Скалата се е оформила стъпаловидно и мястото прилича на древен амфитеатър. Решаваме да си направим пикник точно тук. Усещането е особено, сякаш някой е спрял душа и очакваме всеки момент да го пусне отново върху главите ни.


А това ни е гледката, докато си хапваме солен кекс с ... кимион!
(все бъркам кое беше за соленки и кое за наденици :)


Това е Вазова дупка (май), оттук би трябвало да минава водата и да образува мини водопадче. Мъховете съвсем са пресъхнали, но вече чуваме реката под камъните.


Видяхме усойница!!! Съвсем истинска, доста дълга, не постоя да позира и да я снимаме по-добре. Толкова бързо стана всичко, че не можахме дори да се изплашим истински. Но имайте едно наум - има змии:


А този дзвер пък е идеалният фото модел - нащракахме му цяла серия снимчици.
И това ако не е най-грозната жаба на света:


Стигаме до красиво мостче, което ползвах за фотосесия на черната шапка от предния постинг. Тук поне река има:)  Вече сме до първите вилички и градинки на гара Бов, смрачава се и решаваме, че е време да се връщаме по пътеката обратно нагоре към Заселе и колата.


Място с пейка за почивка и панорамни гледки. По цялата пътека има такива местенца.
Пълним очи:

Зад нас е началото на водопада:


Пътеката е към края си. Посядваме на приятно загрети от слънцето камъни и за последно обхождаме с поглед дефилето. Покрай гарата долу минават един след друг два влака в противоположни посоки и ние им махаме като дядо Йоцо.
Забавно и мило е :)


А на поляната са цъфнали кърпикожуси и лилави метличини. По-скоро ритуално, отколкото от необходимост, спираме под едно дърво, разстиламе одеялото за пикник и дояждаме запасите.


Последен поглед към върховете отсреща и обратно в София.
с. Заселе - София = 62 км = 2 часа път в едната посока!

понеделник, 1 октомври 2012 г.

Odilia


Pattern: Camellia by Kim Hardgreaves
Yarn: YarnArt Summer, cotton and viscose, 50 g
Needle: 2.5 mm, 3 mm
Time to knit: 4 days

 

Another version of my copper Camellia, this time in black cotton-viscose yarn. Initially, the hat was intended for a friend's daughter, but my own teenage one liked it so much, and though she has many hats, it's a fact, that she doesn't have a cotton one, so this one goes to her. And I'll probably have to make one more Camellia :)


With this hat I experimented another way of decreasing at the top - the stitches are decreased quickly in only five rows. I like it better this way, so I redid my own Camellia too.


The amazing place this photo session was shot - in my next post. Stay tuned :)