неделя, 21 декември 2014 г.

Lulin - Mt. Dupevitza

Yesterday we hiked Lulin - the lower and much less popular cousin of Vitosha :) It is actually amazing that some of the paths through Lulin start from Gorna Banya - a residential area of Sofia, but most Sofia residents (including us until recently) know nothing about the mountain. One of the reasons may be that the top of the mountain with its summit - Mt. Dupevitza, was a military zone until 1997 and was closed for the public. But it's been 17 years since - and the mountain still remains off the tracks.
The day was sunny and warm for December and the climb was very pleasant. I was able to find only vague instructions about the route and was so happy to be able to find our bearings without any markings and make the optimal circular route. Looking at Sofia and the nearby villages and towns from above it was clear to us that late autumn and winter hikes should be done in the upper parts of the mountains, if we wanted to avoid hikes in the thick fog, as last week in Bankya.
And the scalp of another mountain's highest peak hangs from our belts :)))

В Люлин планина
кръгов маршрут от Бонсови поляни - хижа "Бонсови поляни" -
 вр. Дупевица (1256 м) - вр. Добринова скала - 
параклис "Вси Светии" - манастир "Св. Кирил и Методий" - Бонсови поляни


До местността Бонсови поляни се стига с автобус 103 или с автомобил през Горна баня, по ул. Обзор, до паркинга. От паркинга пътят продължава тесен и разбит към манастира, а вляво се отделя пътека към хижа Бонсови поляни (около 10 мин до хижата). 


От хижата, покрай люлките, тръгва горска пътека, която скоро извежда до полуразрушен асфалтов път, който води до бившето военно поделение. Катеренето е приятно, с панорамни гледки към върховете на Витоша, селата в западното й подножие и пернишкото поле.



В късния декември долината е покрита с мъгла, над която в далечината се открояват заснежените върхове на Рила.


До военната база пътят е ясен :) Горе билото е застроено с хангари, казармена сграда, бункери, има и телефонен ретранслатор. Асфалтовият път отвежда до "централен площад", от който тръгват няколко пътеки. Към върха води най-лявата широка пътека, покрай поредица от хангари и бункери. Някъде тук свършва разбитият асфалт и започва черен път.


Върхът е много прикрит, пътеката минава покрай него и ако не се оглеждате, може да го пропуснете :) Веднага след поделението отляво има височина. В най-високата й част, ако се вгледате, ще забележите плитки следи от стъпала в пръстта. Изкачвате се и - я, това бил върхът - пред вас е скромната пирамидка на връх Дупевица - първенецът на Люлин. Не случайно вчера се шегувахме, че отиваме на г*за на географията :))


До Дупевица е лесно и ясно. Оттук обаче, ако не искате да се връщате по същия път, слизате отново долу до пътеката и продължавате на запад, към връх Добринова скала, на около 800 м от Дупевица.

Тези късни теменужки ми напомниха за глухарчето от "Ледена епоха"


Поглед към Бонсови поляни от Добринова скала. От този връх се разкриват панорамни гледки във всички посоки.


На Добринова скала. Зад нас са Дупевица и в далечината - заснеженото било на Витоша.


София долу в мъглата


На запад - море от ниски върхове. От Добринова скала продължавате по черния път към Банкя. Има два стръмни участъка - единият е кратък, другият е много дълъг и с голям наклон. Вторият можете да го избегнете, ако поемете по пътеката вляво - тя заобикаля плавно и ви връща отново в основата на склона, по който се спуска стръмната й алтернатива.


Точно в основата на стръмния склон се събират две основни пътеки - нагоре по следващия хълм към село Мало Бучино, нашата е надясно през гората надолу към хижа Бонсови поляни. В този участък има указателни табели и маркировка (синя ивица между две бели). Пътеката минава плавно надолу между широколистна гора


и стига до един от притоците на Суходолска река,


където се превръща в широк коларски път.


След около десетина минути стигате малък екзотичен параклис, който наподобява повече кътче от селото на хобитите, отколкото църковен храм. Има беседка, огнище за барбекю, чешма и пейки за пикник. Край параклиса се събират няколко пътеки, тръгвате по широката пътека вдясно с вече познатата ви маркировка. В мокрия сезон пътят е разровен от офроудърите и почти невъзможен за преминаване от пешеходци. Това беше и най-трудният за нас участък от маршрута, тъй като се налагаше да си търсим просеки в гората между дърветата.


Пътеката излиза на широка поляна, от която тръгват три пътеки в трите посоки - наляво, напред и надясно. Поемате по дясната пътека, която минава покрай този интересен заслон:


Скоро след заслона отново се появяват наченки на разбит асфалт, които подсказват, че цивилизацията е близо :)


На пет минути преди Бонсови поляни е горнобанският манастир "Св. Кирил и Методий".


Целият маршрут, с обилни фотосесии и почивка за топъл чай и сандвичи ни отне три часа и половина. При по-добра проходимост на отсечката от параклиса до манастира три часа би трябвало да са достатъчни.