Lozen - Mt. Polovrak

Despite the rainy week (yet another in a row) and the biblical storm the night before, which had me worried that our hiking plans will be ruined again, Sunday was comfortably warm and sunny and we went to the village of Lozen to hike the recently renovated Lozen eco trail. It runs by the St Spas Monastery, passes by the Memorial of the unknown rebel from Benkovski's detachment, climbs Mt. Polovrak (1182 m) and then descends to a crossroad - a broad path leads back to Lozen and another one continues as far as Passarel. We had left the car in the village of Lozen, so we chose to return to the village. I'd like very much to make it to Passarel one day, but the problem with the transportation from Passarel back to the car in Lozen remains to be solved, and walking the path both ways in one day is out of the question - it's just too much.
The way we did it yesterday - up to Mt. Polovrak and back in a circle was probably the optimal route for a day's leisurely hike - 4 hours of normal hiking tempo with lots of resting in the monastery and on the peak.

Идея за кръгова разходка по Лозенската екопътека - начало от паркинга при сградата на БЧК в края на Долен Лозен. Дървената арка маркира началото на екопътеката, има табела с кратко описание на маршрута.

В долната си част пътеката върви през борова гора, има изкачване, но е широка, добре маркирана и приятна.

Около средата на маршрута до манастира "Св. Спас", при дървото с дупката, има построена голяма беседка за пикник и чешма. Пътеката рязко завива, след завоя има разклонение вдясно - това е стръмен път към връх Половрак и Пасарел, за манастира трябва да се продължи вляво.

През една от просеките на пътеката се разкрива гледка от широкото Софийско поле чак до Стара планина.

Манастирът "Св. Спас", част от Софийската Света гора, е действащ женски манастир, много китен и добре поддържан.

Гледката е чудна, в ясен ден като вчерашния отчетливо се виждат София, полетата и нивята до Стара планина:

След манастира пътеката продължава през красиви широколистни гори, минава през платовидна заравненост с беседка, покрай дупка в скалата, наречена "пещерата" (която така и не открихме - задача за следващия път)

и стига до първата панорамна площадка, от която се разкрива гледка към Витоша, Рила и язовир Искър:

В подножието на върха е обновеният Мемориал на незнайния четник от четата на Бенковски, убит на това място. Мемориалът е заграден, има изградени амфитеатрално разположени пейки, а свежите венци и цветя ме карат да мисля, че е бил посещаван официално скоро, сигурно по повод 2 юни.

И веднага след мемориала сте на връх Половрак (1182 м). Според Уикипедия половрак е древно тракийско название и означава орлов поглед. Наистина - уж нищо и никакъв връх, а каква панорама отвсякъде - Рила и язовир Искър, Витоша, София, сгушеното долу село Лозен и цялото Софийско поле чак до Стара планина.

За да направим разходката кръгова, от върха продължихме по стръмната пътека надолу, докато стигнахме до заслона и широката пътека към Пасарел. На места омекналата от дъждовете пътека е издълбана от широки гуми, запълнени с вода и беше направо непроходима, затова следвахме паралелната й по-тясна (и далеч по-красива) пътека в гората, докато стигнахме до поляна и кръстопът. Тук означения няма, но интуицията ни подсказа накъде трябва да поемем - надолу към Лозен. В сух сезон маршрутът би бил перфектен, ние се поокаляхме :) Пътеката е по-пряк маршрут от върха към селото и излиза при дървото с дупката и чешмата. Тук може да изберете изцяло да повторите началото на маршрута или да продължите по по-широката, но по-заобикаляща пътека, за разнообразие. Ние избрахме втората, в края си алеята от чакъл премина към асфалт и излезе отново на паркинга при БЧК. Много приятен и сравнително лек кръгов маршрут, горещо препоръчвам!

Много са красиви тези ниски планини - Лозен, Осогово, Люлин, през пролетта, всеки път ми навяват асоциации със селото на хобитите от "Властелинът на пръстените".