Chepan Mountain and Dragoman Marsh

This Sunday we went to Dragoman (50 km from home) to climb Chepan Mountain and visit the Dragoman marsh - natural karst wetland, home of hundreds of bird species. Though the route was planned as relaxed and easy, at the last minute we decided to make it circular and to climb the mountain along the steep slope and to descend along the easy path. I'm glad we did it, but I doubt I'd ever repeat the exercise - the three hours of steep climbing were exhausting and at the end it was the thought that the easy path awaited us at the top that kept us going! But the view at the top - Peter's Cross Mt (1206 m) was so worth it, and the trail along the steep slope was the most sweet-smelling we've ever walked - after the rainy days the thyme and other grasses and herbs were everywhere. The walk downhill was easy-peasy along the broad path and then we returned to the car and examined the marsh.
We climbed the observation tower and walked the wooden paths through the marsh, but alas saw no birds. The information center was closed on Sunday and we could not hire a guide, and a part of the wooden bridges was broken, so we could not continue our walk through the marsh. Maybe better luck next time :)

Изкачване на Чепън планина и разходка из Драгоманското блато. Има две основни пътеки към Петровски кръст - от Центъра за опазване на влажните зони в центъра на Драгоман - широка полегата пътека, и от старата помпена станция по стръмния склон на планината. Решихме да направим кръгче - нагоре по стръмното и надолу по полегатото. Стръмната пътека е много дълга, всъщност истинска пътека няма - всичко е обрасло с трева, а маркировката е трудно откриваема.

В голямата част от изкачването следвахме знаците (синя лента, оградена от две бели), като се надпреварвахме кой ще ги забележи пръв. Пътеката тръгва рязко по посока на селото и около средата на склона завива надясно към върха.

Минава през гъсти треви и рехава горичка

и стига до голия склон, покрит с туфи ароматна мащерка и всякакви други билки.

Постепенно се разкрива гледка към цялото Драгоманско блато:

По някое време съвсем загубихме маркировката и просто тръгнахме нагоре по склона - по-трудно е, но пък доста по-кратко. Абе доста се бяхме изморили към края и ако връщането по стръмното надолу не беше немислимо, не знам дали щяхме да устискаме - три часа сериозен зор!

И заветният връх е превзет! Петровски кръст - 1206 м. На върха има ламаринена маса с пейки за пикник, както и дървена пейка за отдих и любуване на гледката.

А гледка има от всички страни - планини, села, полета, чак до съседна Сърбия.

Останки от древно светилище.

Любимото ми място - на върха на планината с поглед към цялата панорама.
Демонстрирам новото си шалче :)))

След драпането нагоре широката пътека надолу е "пей сърце":

След дъждовете даже на голата Чепън планина е градина:

И обратно долу в селото покрай пътя към блатото и колата.

Поглед от наблюдателната кула. Прекрасно се вижда цялото блато, но нямахме бинокли и не видяхме никакви птици.

Дървените мостчета в началото на еко-пътеката са нови и в отлично състояние, постепенно дъските започват да оредяват,

докато стигаме до непреодолимо препятствие - 3-4 метра счупен мост. Не посмяхме да продължим нататък. Ще ми се да се върнем пак догодина, но с бинокли и водач.