Chepan Mountain and Dragoman Marsh

This Sunday we went to Dragoman (50 km from home) to climb Chepan Mountain and visit the Dragoman marsh - natural karst wetland, home of hundreds of bird species. Though the route was planned as relaxed and easy, at the last minute we decided to make it circular and to climb the mountain along the steep slope and to descend along the easy path. I'm glad we did it, but I doubt I'd ever repeat the exercise - the three hours of steep climbing were exhausting and at the end it was the thought that the easy path awaited us at the top that kept us going! But the view at the top - Peter's Cross Mt (1206 m) was so worth it, and the trail along the steep slope was the most sweet-smelling we've ever walked - after the rainy days the thyme and other grasses and herbs were everywhere. The walk downhill was easy-peasy along the broad path and then we returned to the car and examined the marsh.
We climbed the observation tower and walked the wooden paths through the marsh, but alas saw no birds. The information center was closed on Sunday and we could not hire a guide, and a part of the wooden bridges was broken, so we could not continue our walk through the marsh. Maybe better luck next time :)

Изкачване на Чепън планина и разходка из Драгоманското блато. Има две основни пътеки към Петровски кръст - от Центъра за опазване на влажните зони в центъра на Драгоман - широка полегата пътека, и от старата помпена станция по стръмния склон на планината. Решихме да направим кръгче - нагоре по стръмното и надолу по полегатото. Стръмната пътека е много дълга, всъщност истинска пътека няма - всичко е обрасло с трева, а маркировката е трудно откриваема.

В голямата част от изкачването следвахме знаците (синя лента, оградена от две бели), като се надпреварвахме кой ще ги забележи пръв. Пътеката тръгва рязко по посока на селото и около средата на склона завива надясно към върха.

Минава през гъсти треви и рехава горичка

и стига до голия склон, покрит с туфи ароматна мащерка и всякакви други билки.

Постепенно се разкрива гледка към цялото Драгоманско блато:

По някое време съвсем загубихме маркировката и просто тръгнахме нагоре по склона - по-трудно е, но пък доста по-кратко. Абе доста се бяхме изморили към края и ако връщането по стръмното надолу не беше немислимо, не знам дали щяхме да устискаме - три часа сериозен зор!

И заветният връх е превзет! Петровски кръст - 1206 м. На върха има ламаринена маса с пейки за пикник, както и дървена пейка за отдих и любуване на гледката.

А гледка има от всички страни - планини, села, полета, чак до съседна Сърбия.

Останки от древно светилище.

Любимото ми място - на върха на планината с поглед към цялата панорама.
Демонстрирам новото си шалче :)))

След драпането нагоре широката пътека надолу е "пей сърце":

След дъждовете даже на голата Чепън планина е градина:

И обратно долу в селото покрай пътя към блатото и колата.

Поглед от наблюдателната кула. Прекрасно се вижда цялото блато, но нямахме бинокли и не видяхме никакви птици.

Дървените мостчета в началото на еко-пътеката са нови и в отлично състояние, постепенно дъските започват да оредяват,

докато стигаме до непреодолимо препятствие - 3-4 метра счупен мост. Не посмяхме да продължим нататък. Ще ми се да се върнем пак догодина, но с бинокли и водач.

Hitchhiker

Pattern: Hitchhiker by Martina Behm
Yarn: Alize Diva Batik, 100 g, 350 m
Needle: 3 mm
Time to knit: 3 days

This was so pleasant to knit, that I want to make at least half a dozen in various colors. But I know nobody would wear them, like the bunch of other summer scarfs we have in our wardrobes.
Knitting for the sake of knitting ...

FIFA World Cup Knitting

I haven't been blogging much lately, mostly because I've nothing much to show. For the past two months I've been working on my cross stitch Venetian Bistro, but embroidering is a very slow process and I still haven't reached a point worth showing my progress.
But, with the opening of the World Cup in Brazil, I needed an easy knitting project, which I could work on while watching the matches (yes, I'm a soccer fan ☺).

I have four balls of grey-beige Diva, recovered from a crochet cardigan, which didn't get much wear, and I though it would make a nice striped sweater, combined with a self-striping yarn of the same brand. So I bought a ball of beige-turquoise Diva and started a striped stockinette sweater in the round - what could be easier for knitting while hooting and wooing as I watch the games. But only a day into it it was obvious to me that the dull combination was not my color at all.

So I unraveled it and decided to make something small from the ball of striping yarn - a Hitchhiker.
Such a pleasant project - garter stitch all over, super easy and fun to knit. I'm not much into spring scarfs, but the very process is worth it (and anyway, I had to do something with this new ball of yarn ☻)

Coco Cake

A very delicious cake I made last night, experimenting with my trusted cake recipe.

Products:
50 g desiccated coconut
150 g sugar
240 g flour
3 tbsp oil
2 eggs
250 g yogurt
10 g baking powder
1 tbsp instant coffee or 2 tbsp cocoa powder

Beat the eggs with the sugar until creamy. Add the oil, the yogurt, mixed with the baking powder, the flour and the desiccated coconut. Spread 3/4 of the mixture in a tube cake tin, covered with greased baking paper. Add coffee or cocoa powder to the remaining 1/4 of the mixture and spread on top. Bake in a preheated oven at 180C until the toothpick test indicates that the cake is ready.

Serve cooled with coffee or milk. Enjoy!

Lozen - Mt. Polovrak

Despite the rainy week (yet another in a row) and the biblical storm the night before, which had me worried that our hiking plans will be ruined again, Sunday was comfortably warm and sunny and we went to the village of Lozen to hike the recently renovated Lozen eco trail. It runs by the St Spas Monastery, passes by the Memorial of the unknown rebel from Benkovski's detachment, climbs Mt. Polovrak (1182 m) and then descends to a crossroad - a broad path leads back to Lozen and another one continues as far as Passarel. We had left the car in the village of Lozen, so we chose to return to the village. I'd like very much to make it to Passarel one day, but the problem with the transportation from Passarel back to the car in Lozen remains to be solved, and walking the path both ways in one day is out of the question - it's just too much.
The way we did it yesterday - up to Mt. Polovrak and back in a circle was probably the optimal route for a day's leisurely hike - 4 hours of normal hiking tempo with lots of resting in the monastery and on the peak.

Идея за кръгова разходка по Лозенската екопътека - начало от паркинга при сградата на БЧК в края на Долен Лозен. Дървената арка маркира началото на екопътеката, има табела с кратко описание на маршрута.

В долната си част пътеката върви през борова гора, има изкачване, но е широка, добре маркирана и приятна.

Около средата на маршрута до манастира "Св. Спас", при дървото с дупката, има построена голяма беседка за пикник и чешма. Пътеката рязко завива, след завоя има разклонение вдясно - това е стръмен път към връх Половрак и Пасарел, за манастира трябва да се продължи вляво.

През една от просеките на пътеката се разкрива гледка от широкото Софийско поле чак до Стара планина.

Манастирът "Св. Спас", част от Софийската Света гора, е действащ женски манастир, много китен и добре поддържан.

Гледката е чудна, в ясен ден като вчерашния отчетливо се виждат София, полетата и нивята до Стара планина:

След манастира пътеката продължава през красиви широколистни гори, минава през платовидна заравненост с беседка, покрай дупка в скалата, наречена "пещерата" (която така и не открихме - задача за следващия път)

и стига до първата панорамна площадка, от която се разкрива гледка към Витоша, Рила и язовир Искър:

В подножието на върха е обновеният Мемориал на незнайния четник от четата на Бенковски, убит на това място. Мемориалът е заграден, има изградени амфитеатрално разположени пейки, а свежите венци и цветя ме карат да мисля, че е бил посещаван официално скоро, сигурно по повод 2 юни.

И веднага след мемориала сте на връх Половрак (1182 м). Според Уикипедия половрак е древно тракийско название и означава орлов поглед. Наистина - уж нищо и никакъв връх, а каква панорама отвсякъде - Рила и язовир Искър, Витоша, София, сгушеното долу село Лозен и цялото Софийско поле чак до Стара планина.

За да направим разходката кръгова, от върха продължихме по стръмната пътека надолу, докато стигнахме до заслона и широката пътека към Пасарел. На места омекналата от дъждовете пътека е издълбана от широки гуми, запълнени с вода и беше направо непроходима, затова следвахме паралелната й по-тясна (и далеч по-красива) пътека в гората, докато стигнахме до поляна и кръстопът. Тук означения няма, но интуицията ни подсказа накъде трябва да поемем - надолу към Лозен. В сух сезон маршрутът би бил перфектен, ние се поокаляхме :) Пътеката е по-пряк маршрут от върха към селото и излиза при дървото с дупката и чешмата. Тук може да изберете изцяло да повторите началото на маршрута или да продължите по по-широката, но по-заобикаляща пътека, за разнообразие. Ние избрахме втората, в края си алеята от чакъл премина към асфалт и излезе отново на паркинга при БЧК. Много приятен и сравнително лек кръгов маршрут, горещо препоръчвам!

Много са красиви тези ниски планини - Лозен, Осогово, Люлин, през пролетта, всеки път ми навяват асоциации със селото на хобитите от "Властелинът на пръстените".