събота, 5 септември 2015 г.

Pirin, Mt. Vihren

Last Saturday Gaby, husband and I climbed Mt. Vihren (2914 m)  - the top peak of Pirin Mountains, which is the second highest peak in Bulgaria and the third on the Balkans after Mt. Musala in Rila and Mt. Mitikas in Olympus, Greece. But though Vihren is a couple of meters lower than Musala, it is actually much, much more difficult to climb - the absolute ascend is almost a kilometer and the path is only up - steep and bare among rocks and low bushes. On our way back we also visited the oldest known coniferous tree in Bulgaria - the Baykushev's Pine - approx. 1300 years old. The climb was sort of a celebration of Gaby's birthday, which was last week - she's a true mountaineer, that girl!

ПИРИН - ВРЪХ ВИХРЕН
Посвещава се на седемнадесетия рожден ден на Габи :)))

Денят беше слъчев и топъл, перфектен за високопланинско катерене - факт, оценен от достатъчно любители на планината, така че пътят до хижа Вихрен да бъде затворен още при къмпинг Вихрен и да ни се наложи да трамбоваме трите километра нагоре до хижата пеша в допълнение към и без това нелекия маршрут :) Добре, че тук не гонехме лифт, както на Мусала, или директно прибиране в София, така че удължаването на маршрута беше единствено за сметка на силиците ни.

хижа Вихрен отдалече


Пътеката за връх Вихрен тръгва от хижата, стръмно нагоре по камъните и така чак до върха. Избрахме по-безопасния летен маршрут.



Ето я и бялата шапка на Вихрен, вече се показва зад поредния хълм:




През увеличението на фотоапарата - докато катерим стените на Кабата, забелязваме, че нещо пъпли по склона отсреща. Оказва се, че това е Вихрен. Скоро и ние ще се присъединим към масовата лудост.


Голо, страшно, трудно, високо - защо го правим? Не съм сигурна дали у всеки е закодирана потребността от зеленина, гора, скали, знам, че аз я имам и колкото по-често получавам дозата си природа, толкова повече искам. Имам нужда да виждам върхове, езера, реки, цветя и дървета, видя ли връх, искам да го изкача и да погледна отгоре наоколо. Докато слизах от Вихрен, си мислех, че втори път няма да ми се качва - а сега, докато гледам снимките, чак болезнено ми се иска пак да съм там. Луда работа :)))


Наклонът на последния щурм е убийствен, пътеката се губи между камъните, освен уморително е и опасно и трябва да се внимава на всяка стъпка - камъните са нестабилни.


И най-накрая поглед от върха към Муратовото езеро

и Влахинските езера

Задължителната снимка с пирамидката

Поглед към Банско

Гол суров мрамор - Пирин е по-страховит и от Рила


На връщане към колата се отбихме и при Байкушевата мура - 
най-старото иглолистно дърво в България. 
Какво ли е да живееш 1300 години?

1 коментар: