понеделник, 23 февруари 2015 г.

Lakatnik

Yesterday we traveled by train to Lakatnik - a small village in the Vratsa Balkan Nature reserve, known for its high Karst rocks and the longest cave in the Balkan mountains - Temnata dupka (the Dark hole). This is probably one of the most beautiful places in the Iskar Gorge. We started from the bottom of the rocks down at the river Iskar and climbed up on top, visiting the two memorials the citizens of Lakatnik have erected there - the white cross in memory of all mountain climbers who have found their deaths in the mountains and the red brick memorial for the victims of the September Uprising, following the coup d'état of 9 June 1923. We also went to the Temnata Dupka, but the cave is not electrified and we only entered a couple of meters into the darkness under the light of our phones. Next time we visit Lakatnik I would like to explore it a little further, but we'll need to bring lights and ropes, and a guide, probably. For half of the trail we chose a circular path, which runs along a narrow edge in the rocks. It's not as dangerous as it seems if one is careful in one's steps, but I wouldn't recommend it for small children or people afraid of heights. On the way back we followed the alternative path through the woods which is much safer. The rocks face south and it was felt immediately - there was no snow and the spring flowers, even on these bare rocks, were abundant - crocuses, violets, hellebore, corneal-trees in blossom. The day was comfortably warm (about 7C) but cloudy and the pictures are quite murky and grey (and the camera is demonstrating problems focusing again, such a disappointment is this Olympus).

Лакатнишки скали

Само на час от София с влак е едно от най-красивите места в Искърското дефиле - Лакатнишките скали. Влакът спира точно в подножието на скалите. Продължава се покрай гарата, по тясна уличка надолу към реката, която се пресича по люлеещо се дървено мостче.


Срещу мостчето през шосето се намира ресторантът при водопада, откъдето тръгва екопътеката. Означена е добре с червена и бяла маркировка, има много информационни табели. В началото на пътеката е карстовият извор Житолюб, част от системата на Темната дупка, който образува красиво водопадче при един от долните отвори на пещерата. Изворът се излива се в река Искър.


Пътека тръгва нагоре и наляво и скоро отвежда до входа на Темната дупка - най-дългата пещера в Стара планина.


Пещерата не е облагородена, а ние не си носехме фенери, затова влязохме едва на няколко метра в тъмното на светлината на телефонното фенерче.


Пътеката се вие серпентинно, като постепенно ни издига все по-нагоре към върха на скалите. На повечето места не е обезопасена и изисква внимание, не бих я препоръчала за разходка с малки деца.



Стигаме до поляна със заслон, каменна маса и огнища. Страничен поглед към малкия катерачески заслон, до който може да се стигне само с въже. На връщане се отклонихме от основната пътека и отидохме до площадката над заслона, откъдето може да се мерне покрива му и да се полюбува човек на прекрасната панорама от върха.


Скоро след заслона пътеката извежда на широка поляна с красиви панорамни гледки, информационно табло и място за барбекю. От поляната пътеката се разклонява. Маркираната пътека тръгва през гората. Може да се направи и кръгова обиколка, като изкачването става по втората, доста по-опасна немаркирана пътека, която се вие по скалите и отвежда първо до паметника на жертвите на Септемврийското въстание и след това слиза в гората. Ние избрахме този кръгов маршрут.


Категорично не препоръчвам на хора със страх от височини и малки деца. Пътеката не е обезопасена, на доста места върви по такова тясно прагче, има и сипеи. Все пак, ако човек внимава в стъпките си, няма никаква опасност. Мислехме, че сме се заблудили и сме се озовали в някоя пещера, но този отвор се оказа проход в скалите.


Склонът е южен и веднага се усеща - нямаше сняг, нито кал, а пролетните цветя и дрянът вече бяха нацъфтели.


Над главите ни прелетяха големи птици - соколи или просто гарвани?



Имаше цели полянки с такива интересни лилави минзухари.



Най-накрая сме на върха. Паметникът е издигнат на широка билова поляна, от която има шосе към Миланово.


Гледките са разкошни, цял Лакатник и билото на Стара планина докъдето поглед стига.

Извивката на Искър, лакътят, от който взема името си Лакатник:


Реката, прорязала планината и следващата ни цел - кръстът в памет на загиналите планинари и алпинисти:

От паметника хващаме главната пътека през гората, като за да отидем до кръста се отклоняваме вляво. Поглед към паметника и реката от върха с кръста.



Поглед отдалече към пътека със скалния проход, по която се изкачихме до върха.

 Маркираната пътека, по която се връщаме, се вие през гората:
И отново сме долу в основата на скалите. Стадо кози минават по скалната пътека.

Поглед към скалите от моста над реката:

Последно сбогом от гарата. Страхотно и незабравимо изкачване.
Чакаме влака.

2 коментара:

  1. What an adventurous trek! Those caves look cool. You need those helmet/forehead lights.

    ОтговорИзтриване
  2. Thanks so much for sharing. I love reading your blog and seeing all of your photographs. Amazing scenery.

    ОтговорИзтриване