Musala - On the Top of the Balkans

Yesterday was Gaby's birthday and this year she decided to celebrate it in a more unusual and adventurous way - by climbing the highest peak in Bulgaria and on the Balkans - Musala (2925 m) in the Rila Mountains. So we did. We started from Sofia early in the morning and around 8:30 we were in Borovetz, a big ski resort in the Rila Mountains. There we left the car and took the gondola lift to Yastrebetz Station. From there we followed the summer path to the peak, which runs by the Musala hut and the Icy Lake Hut up to the top, passing near the seven Musala lakes. A total distance of 14 km to the top and back, relative ascend of 556 m and 7 hours and 40 min hike (including breaks) through the austere Rila desert.
Very extreme, very satisfying !!!

Мусала за един ден

Вчера беше рожденият ден на Габи и по нейно желание го отпразнувахме с изкачване на връх Мусала, за мен повторение след почти 30 години, за останалите - първи път. Съдейки по реакциите, подозирам, че за някои от компанията ни може да си остане и последен :)))
След необичайно ранно ставане, тръгнахме почти по план от София в 7:30 и към 8:30 бяхме вече в Боровец. Извадихме късмет - точно пред нас се освободи място и успяхме да паркираме пред самия кабинков лифт. На касата имаше не повече от 10-тина човека, малко повече почакахме на опашката за качване в кабинките, но в 9:30 вече бяхме ухилени до уши на станция Ястребец.

Грубо това е маршрутът по лятната маркировка - почти равен участък до хижа Мусала и оттам все нагоре до върха.

Денят започна слънчев и приятно свеж, с лек планински ветрец.

Разстоянието от Ястребец до х.Мусала е 3,6 км, денивелация само 20 м., пътеката е лека и приятна. За около 50 мин. умерен ход и тук-таме снимки стигнахме до хижа Мусала и седмото и най-ниското от Мусаленските езера. Отточната връзка между езерата е подземна, а последното се оттича в река Бистрица. Повечето от езерата си нямат собствени имена. Четох, че П.Дънов ги оприличавал на континентите и откривал връзка между тяхното състояние и това на съответния континент. Леденото езеро е Европа и дали заради дъновистките идеи или защото наистина трябва да се пази чисто, но при него видяхме и изричен надпис, че е забранено миенето в езерото.
От хижата си взехме много вкусен чай, някои от нас май хапнаха, повъртяхме се и поснимахме около езерото. Има множество малки рибки и интересни бели водни цветя. Общо 30-35 мин. почивка.

Зад езерата (те са три последователни) се извисява връх Иречек:

 

И оттук се почва голямото качване към Леденото езеро и Мусала.

Много необичаен ефект - тези треви изглеждаха нефокусирани и на живо, затова ги снимах :)))

Поглед към седмото, шестото и петото (Каракашево) Мусаленски езера, сфинксът и връх Дено.

След стръмното качване следва сравнително по-равен участък край четвъртото езеро, което доста намалява обема си през лятото:

Достигаме до третото Мусаленско езеро, наричано Алеково по едноименния връх над него. Тук за последно бяхме по къси ръкави:

"Моята" снимка :) - Алековото езеро и връх Мусала отзад в центъра:

Връх Алеко и езерото:

Тук разбрах наистина какво е имал предвид Вазов с тази "Велика Рилска пустиня".
Въпреки неблагоприятните прогнози за времето на Мусала, и вчера имаше поток от туристи:

Второто езеро, срещала съм го като Безименното заради върха над него - Безименен:

Скоро след езерото мярнахме ламаринения покрив на заслона. Малко преди него има чешма, от която допълнихме запасите си от вода (половината върнахме неизпита, но по-добре презапасени е моето верую). Междувременно облаците се сгъстиха, а температурата рязко падна. От х. Мусала до Леденото езеро е 2,4 км, денивелация 320 м, взехме го за около 1:20 мин. В заслона пихме отново топъл чай и похапнахме преди последния щурм. Почивка около 30 мин. Студ - 10С. Домочадието извади и якетата. Аз си смених само мократа тениска, предпочитам да ми е хладно, когато катеря.

Красивото Ледено езеро - най-високото на Балканите, покрито с лед през 9 месеца от годината. Дълбоко е 14.6 метра. Над него са връх Малка Мусала и "трионите".

От Леденото езеро до Мусала е стръмно изкачване нагоре, трасето е само 900 метра, но при денивелация 216 м. За екстремисти има зимна маркировка по камъните с помощно въже, но по-лесно ни се видя по пътеката.

Панорамен поглед към хребета и пет от Мусаленските езера. Един по един върховете, които отдалече изглеждаха по-високи, започнаха да остават под нас:

Малка Мусала и трионите отблизо. По целия хребет минава пътека и е един от маршрутите за изкачване на Мусала (но не за пишман туристи като нас):

Заветният връх е превзет. Метеорологичната станция. Мислех, че сме катерили поне час, но по снимките виждам, че е само 30 мин, ни пък какви! Стръмно, студено, заръмя леден дъждец. Все пак добре, че не заваля сериозно.

Изчакахме си реда и ние за заветната снимка с колибката:

Малък гаф - мини чийзкейкът, който трябваше да представлява тортата, се е смачкал и разтекъл. И върху запалката, която отказа да пали. Влезе в действие план Б - миникексче с незапалени свещички. Нищо де, истинската торта си ни чакаше вкъщи, духна си детето свещичките, както си му е редът. Тук символично изпяхме Happy Birthday :)

Печатите за книжките "100 НТО" и "10 планински първенци" са тук в станцията. Не ни се пиеше пак чай, затова се разходихме наоколо.

Имаше доста такива пухкави планински птички, уж голямата вече девойка ги преследваше да ги угощава с кроасана си:

Малък принос към десетките пирамидки:

Панорамата е зашеметяваща - навсякъде море от върхове, тези най-отзад трябва да са май на Пирин:

И обратно по пътя надолу:

Леденото езеро отгоре:

И в непосредствена близост. Топнахме си краката в студената вода, наистина действа много освежаващо на подбитите табани:

Няколко оскъдни снимки по пътя обратно. До х. Мусала почти непрекъснато ръмеше, но не извадихме дъждобраните, якетата бяха достатъчни, само за кратко дъждецът се позасили. Позатрудни слизането обаче, камъните бяха коварно хлъзгави:

Героите са уморени. Добре, че финалната отсечка е релаксиращо равна. След нея двайсетината метра стръмнина преди лифта страшно ме озориха, някак ми дойдоха излишни :) Общо с престоите на Леденото езеро (около 20 мин край водата) и кратък отдих край х. Мусала обратния път го взехме точно за 3 часа.

Последна снимка от станция Ястребец към Самоковското плато: