Seven Rila Lakes

Yesterday we went to the Seven Rila Lakes - a group of glacial lakes at a height of 2500 m above sea level. I've been to many places in Bulgaria, but I believe, to me, this is the most beautiful place of all. My poor photographic abilities don't do justice to this place and to grasp an idea of its magnificence you just have to go there. As plenty of people did yesterday - too many for my taste :) The whole area looked like a public gathering!  

Седемте рилски езера

Определено най-красивото място, на което съм била в България, а съм била на много места. Клиширано е, но през цялото време имах чувството, че се движа из пощенска картичка, въпреки огромното количество хора от всякакви националности, които бяха решили да изкачат Езерния връх в този ден. Нулеви фотографски умения - затова не съдете за мястото от снимките. Цялата тази огромна планина трябва да се види на място, за да се усети величието и красотата й.
Придвижването - с някакъв транспорт до лифта на х. Пионерска. Оттук взехме седалковия лифт до х. Рилски езера (печатът за 100 национални туристически обекта е в хижата). Опашката за лифта беше огромна, като алтернативен транспорт има джипове, но никога не бих избрала друсане в джип пред разкошната панорама от седалковия лифт. Определено следващия път ще се идва в делничен ден.
От х. Рилски езера избрахме пътя по билото (червена маркировка). Този път минава над първите четири езера и през Слънчевата поляна води до Бъбрека. След това Окото и нагоре към Езерния върх и Сълзата. Следва спускане обратно до Бъбрека и се взема долната пътека (червена и жълта маркировка), която минава близо до долните четири езера и връща обратно в х. Рилски езера. Така кръгово се обхождат и седемте езера. Случихме на страхотно време за планина - облачета, вятър, даже леко понамръзнахме на върха, но пък ни се размина обещавания дъжд (75% според sinoptik.bg :)) - за предпочитане пред жарко слънце и пек.

Пред Долното езеро

Рибното езеро и Трилистника отгоре:

Слънчевата поляна (не особено слънчева точно в този момент, но после грейна слънце). Култово място за дъновистите. Има защо - равната зелена поляна насред голите зъбери изглежда като от фантастичен пейзаж.

Pure bliss. На брега на Бъбрека, абе направо в езерото, далече от тълпите. Отсреща - бистро планинско езеро, остри върхове и синьо небе с бели облачета. В езерото - милиони рибки, които не се страхуват от хората (риболовът е забранен). А краката, след потапяне в студената вода, се чувстват като нови :)

Опит за имитация на популярна реклама :)

Бъбрека отгоре.

Една от десетките пирамидки за маркировка.

Окото. Изключително е красиво, и понеже е дълбоко до 37.5 м, водата му отблизо изглежда някак особено тъмносиня, прелест.

Много смотана снимка на Сълзата, изложила съм се :(
Първото от циркусовите езера, с кристално бистри води. Седемте езера са свързани, като всяко се оттича в следващото чрез малки поточета, а от Долното тръгва река Джерман.

На Езерния връх (2535 м). Духаше леден вятър, но не ни заваля.
Отворихме шампанско, снимахме на воля.

По пътя надолу към Бъбрека - част от водопада:

Близнакът - състои се от две почти еднакви езера, свързани с тесен пролив:

Трилистникът:

Рибното езеро (най-плиткото - 2.5 м):

Долното езеро:

Tran Ecotrail - The Gorge of Yablanitza River

This is the second gorge we trailed yesterday, made by the river Yablanitza, a tributary to Erma, near the village of Transka Bankya. The trail is extreme, super beautiful and exciting, meandering through wooden ladders and hanging bridges over the gorge - a kind of Lara Croft experience :)

Трънска екопътека - ждрелото на река Ябланица

След разходката из ждрелото на р. Ерма починахме около час и се отправихме към следващото предизвикателство - ждрелото на река Ябланица. Природният феномен се намира край село Банкя, съвсем на границата със Сърбия (на някои по-стари карти селото даже не е отбелязано). Отбивката за Банкя (или Трънска Банкя, както е другото й име) е на около 2 км преди Трън. Пътят е тесен и криволичещ, но с поносимо качество.
Оставихме колата в началото на селото, непосредствено след моста край реката има нещо като паркинг, и тръгнахме по затревен път, от който вдясно се отбива екопътеката. Има една малка табелка, но се ориентирахме основно с питане :)
Пътеката тръгва като горска и сенчеста и след петнадесетина минути вървене извежда до първото дървено мостче над реката.

Това е и същинската част от тази доста екстремна пътека - дървени стълби и мостчета се редуват от двете страни на ждрелото.

Има и естествена карстова пещера, много плитка, в която се поразхладихме. Всъщност, за наш късмет, насред юлските жеги случихме на прохладен ден със свеж ветрец.

Ждрелото е чудно красиво и диво.

Мостчетата са опнати на 15-20 метра над реката, над зъбери и камънаци. Косите ни се изправяха при мисълта, че децата бяха на екскурзия на същото място само седмица преди нас.

Обичам да седя на камъни насред реката и да гледам как водата се спуска отстрани, много е релаксиращо.

Най-красивото място от ждрелото - естествено езерце с мини-водопад, а над тях - поредното дървено мостче. Докато снимахме, група младежи нахлуха в езерото с пръхтене и плискане.

Е това как са го построили!

Можете да приключите разходката с тази стълба и поредната прекрасна гледка към издяланите от реката скали. След това пътеката се губи из камънаците, личи си, че малцина продължават нататък.

Това е последното мостче, което ни връща откъм страната на селото и пътя. Тук вече имате две възможности - да се върнете обратно по същия път (препоръчвам!) или да направите пълна обиколка.

Ние бяхме любопитни да отидем до края. Пътят е стръмно нагоре, има още такива стълби и драпане, но вече не е така живописно.

Скоро след тази последна стълба пътеката излиза в гората, разширява се и стига до разклонение. Едното слиза надолу в гората, но не намерихме информация накъде води и не посмяхме да тръгнем по него (ставаше късно, а ни предстоеше тепърва шофиране до София). Избрахме пътя, който излиза на шосето. Има един отвратителен участък през шубраци и покрай сметището на селото. Тук е мястото да вметна, че природата ни е прекрасна, имаме такива разкошни планини, реки, плодородна земя, но хората ни не струват. Не съм била в Швейцария, но не вярвам там да си изхвърлят боклуците просто така, насред планината край пътя. Точно така правят в село Банкя, обаче. Натрупано сигурно от години сметище до гората, край пътя, разнасяни от вятъра боклуци в широк диаметър дори навътре в гората, отврат! Да не ви разказвам за пластмасовите бутилки, торбички и хартии, които видяхме по пътеките и в двете ждрела. Срам!

От сметището до паркинга край селото са точно 3 км тих планински път, който взехме за 40 мин и така затворихме и тази кръгова екопътека.

Tran Ecotrail - The Gorge of Erma River

Yesterday we went hiking in the Tran Mountains, in the most western parts of the country on the border with Serbia. The most interesting phenomena in these mountains are the gorges of two rivers - Erma and its tributary Yablanitza. First we went to the gorge of Erma River, along the Tran Ecotrail. The trail is developed very cleverly. It starts from a big clearing at the foot of the gorge, which is a camping and parking place, enters the forest on one side of the gorge, passes the river along wooden bridges twice and goes up to the top of one of the rocks, where from it goes down and closes the circle back to the camping clearing. The whole route took us exactly two hours of hiking.

Трънска екопътека - ждрелото на река Ерма 

Опитът показа, че най-добрият маршрут до Трън от София е през Перник-Брезник-Трън. Голяма част от пътя Перник-Брезник е чисто нов път, а останалата част е в добро състояние. Поддържа се прилична скорост и ако не бързате и спазвате ограниченията на скоростта (като нас :)), пътят се взема за час и половина.
Това го разбрахме на връщане, защото на отиване си избрахме с Google maps уж по-кратък маршрут през разни планински селца, и макар че беше много живописно, нежната ни френска кола едва го преживя - дупки като кратери, пълзене с 20 км/ч и горещи молби да не ни се наложи да викаме Пътна помощ.
След като се влезе в Трън, малко след центъра има отбивка вдясно за с. Ломница (има големи табели). Ждрелото е на около 4 км от Трън. Пътеката започва от една широка поляна, използвана за паркинг и къмпинг.

Тръгва като широка пътека, която влиза в гората. Скоро след това се стига до дървени стълби и мост над реката, място за снимки и ахкане. От моста има изкачване нагоре до широк черен път и тунел.

Отстрани на тунела има малка пътечка по скалата, от която се разкрива панорамна гледка към изминатата част от пътеката и езерцето долу.

Тунелът е кратък, но тъмен и се ползва за убежище в жегата от 5-6 крави. След излизане от тунела има една коварна част - широкият черен път продължава напред и много хора (и ние в началото) тръгват по него и всъщност пропускат пътеката. Има табела отдясно на тунела и трябва внимателно да се следи, за да не се пропусне.

Пътеката тръгва обратно надолу към реката, пресича реката по второ дървено мостче и оттук започва изкачването на едната от скалите, разцепени от реката. Качването е натоварващо, но си струва всяка стъпка.

На най-горната част на скалата е направено кръгло ограждение и се разкрива страхотна панорамна гледка във всички посоки.

Най-хубавото на пътеката е, че не се налага да се връщате по същия път. Слизате от върха до долната площадка и се оглеждате внимателно за разклонението на пътеката, по която сте дошли. Пътят за слизане продължава на запад по по-полегата и лесна пътека, която води до по-широк път край къщите от селото и за нула време ви връща обратно на поляната.

Сега е време да извадите одеялата и хладилната чанта от колата и да си спретнете пикник, както направихме ние :)