Last Sunday we hiked the Vazov's ecopath in the scenic canyon of the River Iskar in the Balkan Mountains. The ecopath connects Bov Railway Station down in the canyon and the village of Zasele high in the mountains and runs along a tributary to the Iskar - the Skaklya river, passing by one of the highest waterfalls in Bulgaria - the Skaklya waterfall.
Alas, the Skaklya river is a small tributary and the waterfall tends to run dry at the end of the summer in drought years. Nevertheless, the place is beautiful, the scenery of the sea of mountain peaks ahead - breathtaking, we enjoyed our walk immensely.
We also had two interesting wild encounters: with a viper - a quick rush of adrenaline and the poisonous snake was gone; and with a tree frog - isn't this the ugliest frog ever :)!
В неделя се разходихме по Вазовата екопътека в Искърското дефиле. Поне две основателни причини да отложите планираната тази есен разходка за следващата пролет: 1) В момента водопадът Скакля е пресъхнал. Най-пълноводен ще е в края на април-началото на май. 2) Пътят от София през Своге до гара Бов е в ремонт, с изрязани дупки, надраскан асфалт, стеснени участъци. И без това си е типичен планински път с много завои и труден за минаване, а сега е живо изпитание.
И много причини все пак да отидете до Вазовата екопътека напролет :) Красиво е!
Неслучайно Вазов се е вдъхновявал, обхождайки тези места. Което пък беше повод да накарам дечурлигата (и аз покрай тях) да си припомнят "Дядо Йоцо гледа" :)
Пътеката е отлично маркирана, направена е с много средства, дано я опазим. Свързва гара Бов долу в дефилето с планинското селце Заселе горе на баира; не е кръгова, т.е. трябва да я минете и в двете посоки. Повечето указания в нета препоръчват да се започне от гара Бов с изкачване до водопада и евентуално до Заселе и слизане надолу. Ние, макар и случайно, я вървяхме от Заселе към Бов и обратно и този подход много ни хареса. Малко преди гара Бов има указателна табела за пътеката и отклонение от пътя вляво. Сравнително тесният и криволичещ планински път отвежда до Заселе. Малко преди селото има отбивка за почивка с чешмичка и място за панорамни снимки. За съжаление, явно някои хора ползват мястото и за сметище. Нищо ново у нас. Бяс ме хвана, като видях изсипаните контейнери с боклуци насред иначе чудните гледки. Ей, ама много прост народ сме. Скоро ще потрошат и пътеката - вече е счупено таблото за Вазов и една от лампите в началото на пътеката (има нощно осветление до мястото за пикник).
Една от природните забележителности на Заселе са тези чудни зелени пасища:
Непосредствено в началото на пътеката до селото има обособено място за пикник с маси за хранене и разкошни полянки за полягване. В топлата ранноесенна неделя e като на манифестация, явно пътеката набира популярност :)
И ето го водопадът, съставен от няколко каскади. Е, съдим за него по следите, оставени от водата, мъховете и сочната растителност в основата на водопада. Иначе вода няма :(
Скалата се е оформила стъпаловидно и мястото прилича на древен амфитеатър. Решаваме да си направим пикник точно тук. Усещането е особено, сякаш някой е спрял душа и очакваме всеки момент да го пусне отново върху главите ни.
А това ни е гледката, докато си хапваме солен кекс с ... кимион!
(все бъркам кое беше за соленки и кое за наденици :)
Това е Вазова дупка (май), оттук би трябвало да минава водата и да образува мини водопадче. Мъховете съвсем са пресъхнали, но вече чуваме реката под камъните.
Видяхме усойница!!! Съвсем истинска, доста дълга, не постоя да позира и да я снимаме по-добре. Толкова бързо стана всичко, че не можахме дори да се изплашим истински. Но имайте едно наум - има змии:
А този дзвер пък е идеалният фото модел - нащракахме му цяла серия снимчици.
И това ако не е най-грозната жаба на света:
Стигаме до красиво мостче, което ползвах за фотосесия на черната шапка от предния постинг. Тук поне река има:) Вече сме до първите вилички и градинки на гара Бов, смрачава се и решаваме, че е време да се връщаме по пътеката обратно нагоре към Заселе и колата.
Място с пейка за почивка и панорамни гледки. По цялата пътека има такива местенца.
Пълним очи:
Зад нас е началото на водопада:
Пътеката е към края си. Посядваме на приятно загрети от слънцето камъни и за последно обхождаме с поглед дефилето. Покрай гарата долу минават един след друг два влака в противоположни посоки и ние им махаме като дядо Йоцо.
Забавно и мило е :)
А на поляната са цъфнали кърпикожуси и лилави метличини. По-скоро ритуално, отколкото от необходимост, спираме под едно дърво, разстиламе одеялото за пикник и дояждаме запасите.
Последен поглед към върховете отсреща и обратно в София.
с. Заселе - София = 62 км = 2 часа път в едната посока!