Yesterday husband and I took part in the Sixth International Climbing of Mt. Ruy (1706 m) - the summit of Ruy mountain, right on the border with Serbia. The climb was organized from all approaches to the peak and was coordinated with the border patrol. We were part of the Sofia facebook group of hikers - 100 of us traveled with two buses from Sofia to the village of Turokovtzi. The path from this village is long and extremely beautiful, passing through grassy slopes and pine woods. It is very difficult too - very steep climbing for almost four hours under the hot sun. However early in the afternoon the weather changed and rainy clouds gathered above us. When we reached the peak, rain down in the valley was visible. We greeted out Serbian fellow-climbers, had a short picnic and went along the very precipitous path down the other side of the peak to the Ruy chalet. Husband and I were not too tired nor hungry, so we decided not to stop at the chalet, but to continue to the final point of our hike - the village of Lomnitza. We were lucky - it drizzled all the way down the forest path to Lomnitza, but the canopy of leaves above us kept us dry. Hikers, who started from the chalet only 15-20 minutes after us were soaked in rain.
This is our second participation in mass climbing. The first was a poor experience, as it included unprepared and unsuitably equipped people, who hindered the progress of the group and it had repudiated us from such events. But yesterday was very different and quite inspiring. I think we might repeat it soon.
Шесто традиционно международно изкачване на Руй (1706 м)
Вчера се включихме в международното изкачване на връх Руй в планината Руй. Тъй като върхът е на самата граница със Сърбия, изкачването става с разрешение от Гранична полиция, а в случая на организираното изкачване - подаване на личните данни до община Трън две седмици преди събитието. За моя изненада се събрахме много солидна група от София - два пълни до последното място автобуси, общо 100 човека. Водачът ни беше избрал маршрут с начало село Туроковци, връх Руй, хижа Руй, село Ломница. Били сме край Трън и преди - до Ломница е ждрелото на река Ерма, край което минахме набързо на връщане с автобусите.
Денят беше много горещ преди обяд, а маршрутът - по стръмна открита пътека. Пейзажът донякъде ми напомни за Чепън от преди година - поляни, обсипани с всякакви цветя, край пътеката имаше и много ягоди, а в по-високата част и малини, все още зелени.
В далечината - връх Руй. Дължина на маршрута от с. Туроковци - 9.5 км (данни интернет) само катерене по стръмното нагоре. Отново напомня на Чепън, но там растоянието е несравнимо по-малко.
В началото групата се движеше сравнително компактно, но бързо се разслоихме. За моя радост не се налагаше да се движим стадно, всеки беше свободен да следва своето темпо, а за по-малко издържливите имаше и олекотена версия - директно към хижа Руй, без изкачаване на върха.
Някъде по средата на маршрута започна да се чува гърмене и в долината се виждаше, че вали.
На разклона за х. Руй и връх Руй ни чакаше изненада - община Трън беше подготвила по един голям сандвич и бутилка минерална вода за всеки турист (спрелите в далечината джипове). От този разклон започва и най-тежката част от маршрута - ако дотогава ни се беше сторили трудно изкачването, от разклона почва направо пъплене право нагоре по склона, покрай граничната бразда.
След първия преодолян връх изкачването още и още изглежда убийствено, но се справихме. В моята класация от катерения обаче май Руй ще заеме почетното място на най-труден, може би и заради съчетанието на жарко слънце и стръмно катерене.
На върха сме. Общо време за изкачване с множество малки почивки - 3 часа и половина. Удовлетворението да си горе след особено трудно изкачване е неописуемо! Дъждът в долината се усили и облаците запълзяха към нас.
Сърбите и другите български групи вече бяха окупирали върха. Община Трън организира група за изкачване от село Забел, на връщане срещнахме и туристи, които бяха тръгнали от Ломница.
Част от софийската ни група. Сръбските колеги планинари бяха подготвени с доста знамена на техни туристически дружества. Уж хапнахме набързо, няколко снимки и тръгнахме, а по снимките съдя, че сме били на върха цял час :)
Поглед към върха от обратната страна. Към хижата слязохме по тясна и много стръмна пътечка, почти незабележима сред треви и храсти.
Изключително красива част на планината Руй, на живо кадифената зеленина е прелестна. Старото канонче обаче прегаря светлите части на снимките, мъка е да се снима със скапана техника.
Хижа Руй в ниското:
Планински крем - рядко и защитено в Червената книга цвете:
Минахме покрай хижата без да спираме за почивка. Чак на около час от хижата се сетих, че трябваше да подпечатам картите ни с планинските първенци. Здраве да е, догодина :)
Пътеката от хижата до село Ломница е изцяло горска, сумрачна и ... стръмна. Несъмнено слизането надолу е по-лесно от изкачването, но три часа все надолу - накрая всяко мускулче, костица и става моли за поне малък участък равен път. От връх Руй до Ломница е 7.5 км (данни интернет), взехме го за около 2 часа и 45 мин с две кратки почивки.
През цялото време пътеката върви по поречието на няколко притоци на река Ерма. Пейзажът е широколистен горски - сравнително еднообразен, подходът откъм Туроковци е доста по-красив, макар и по-дълъг.
Изумителното е, че макар през цялото време да ръмеше, пътеката и ние бяхме сухи, гъсталакът от листа над нас спираше капките. Тъй като не спряхме в хижата, ние бяхме от първите в Ломница, Групата от туристи, които пристигнаха само 15-20 мин след нас бяха вир вода - или сме изпреварили някак облака, или, по-вероятно, дъждът е натежал върху листата и те вече не са служели за тента на вървящите след нас. Късмет :)
От фейсбук групата по данни на водача ни:
общо 18 км, денивелация - качване 1039 м, слизане 1029 м
(за сравнение денивелацията Ястребец - връх Мусала е "само" 556 м)
