When the day is nice and sunny and we want to grab a hike, but don't have much time or aren't prepared for a long journey, we usually choose a couple of routes - Bistritza and Zheleznitza, because we live so nearby Vitosha, or Pancharevo and Urvich - also not very far and easy walks. Not so easy it turned out - there must have been a major storm in the valley as there were dozens and dozens of broken branches and uprooted trees blocking the path and we had to find ways to get around them.
I've always thought there is something enchanted about Urvich - the place of the medieval fortress, situated between three mountains and guarding the road to Sofia. The first couple of times we went to Urvich we actually couldn't find the ruins of the fortress. And today we were in for a new surprise. We always thought that the trail in Urvich is a relatively straight one - curving and meandering, but moving to the direction of Kokalyane. So when we finally got to the end of the path on the bank of the river Iskar and climbed the nearby rock above the river we were shocked to see that right across, so far hidden by the rock, was the fortress of Urvich and the same bridge we crossed at the beginning of the path - we had made a full circle, the trail was circular! The confusing factor is that the trail runs between two hillsides and these continue all the way along the trail - a hill, surrounded by hills from all sides. We returned along the same path and climbed the hill to the archeological site of Urvich - the diggings have been covered for the winter, but there was an information board, which made the whole situation quite clear. Then we went to the monastery on the other side of the hill and had our lunch at a sunny table in the yard of the monastery.
Има нещо странно в Урвич
За четвърти път идваме на разходка в района и пак успяхме да се изненадаме. За днешния слънчев първопролетен ден искахме лесна и бързодостъпна дестинация, затова и избрахме отново Урвич. Паркирахме колата до снажния полугол трудовак и слязохме към реката.
Очаквахме пролетна разходка, но пътеката си беше зимна, на места с доста дебел слой сняг.
До разклонението за манастира беше лесно и разчистено от клони, но след манастира никой не беше минавал от седмици. Явно в района е вилняла сериозна буря - имаше десетки, може би дори стотици повалени дървета, счупени клони, изтръгнати от корен солидни дънери, които препречваха пътеката. Уж лесната ни разходка се превърна в трасиране на нови пътеки в опит да се заобиколят непреодолимите бариери на пътя.
Все пак стигнахме до края - брега на Искър и се изкачихме на хълма със заслона. И друг път сме идвали до заслона, но не сме се качвали на камъните над него. Този път обаче решихме да си изпием кафетата на теферич и гледки - и каква изненада! Срещу нас на отсрещния хълм се виждаше крепостта (по-точно вилата в средновековен стил, която е край руините на крепостта), а долу реката се пресичаше от същия мост, от който започва пътеката. След четири размотавания из околността едва днес осъзнахме, че маршрутът е кръгов и сме се завъртяли обратно до началото на пътеката, но от другата страна на реката. Защо не сме го видяли досега? На това място реката прави завой и скалата влиза директно във водата, не може да се заобиколи покрай нея и да се стигне до моста. От нивото на реката не се вижда мостът, вижда се само реката, която завива покрай скалата. Пътят през цялото време се движи в долината между две отвесни височини и създава усещане за придвижване напред, по посока на Кокаляне. Завъртането става постепенно и е доста дезориентиращо.
Върнахме се по стъпките си обратно и се изкачихме по хълма до разкопките на крепостта.
Напреднали са доста от последното ни посещение, а най-хубавото - сложили са чудесно информационно табло с карта на района.
Така вече става доста по-ясно къде сме се въртяли досега.
Реставрацията на църквата напредва. Може би ще се опитат да направят нещо подобно на Цари Мали Град, с почти изцяло възстановени постройки.
След крепостта се изкачихме и до манастира, където си направихме пикник на една от напечените от слънцето маси.
Поглед към края на пътеката от отсрещната страна. При по-ниски води би могло да се мине по камъните, но днес беше изключено, реката е доста пълноводна и има още да се пълни от топящите се снегове.
