Ultimate Hiking - Ruen

We are back - we've been away only for a day and a half, but it feels like a week!
Yesterday we climbed Ruen (2251 m) - the highest peak of Osogovo Mountain. As a hiking experience it can only be compared to last year's climbing of Musala - not so much steep climbing, but the easiness of the route is compensated by its extreme length - 27 km! It took us about 8 hours and left us satisfied but absolutely exhausted and spent. The boys don't want to hear of mountain hiking for at least a month :)
The weather was fine (given that high peaks are treacherous and unpredictable) and we had no major incidents or mishaps. However we had two close encounters with the poisonous viper, which is common for Osogovo mountain and it gave us quite a fright.
Ruen is on the border of Bulgaria with Macedonia and was open for public visiting only ten or so years ago. This is the first time I see an actual border line between countries - a furrow in the land, not the imaginary line at the airport or on the highway.
We spent the night at Tri Buki Hotel - a nice place, which we all liked and would visit again, when we come back to Osogovo.

От хотел "Три буки" до връх Руен и обратно

Тръгнахме от София неприлично рано за нас - към 7:30 и към 9:30 бяхме пред хотел "Три буки". Обадихме се на рецепцията, че сме пристигнали, нарамихме раниците и поехме към върха. От хотела се слиза по асфалтовата алея до Салмова чешма и веднага над чешмата се поема по стръмната горска пътека, която извежда до стара застава в местността Грамадите. На това място се събират двете пътеки от "Три буки" и х. Осогово и започват маркираните маршрути към вр. Руен и вр. Кюнек.
Поглед към върховете в далечината. Леко се притеснихме да не би Руен да е чак там, някой от онези високите далечни върхове. Идея си нямахме, че те са само началото и пътят до тях е едва половината от целия маршрут до Руен!

В началото пътеката е широка, почти не се усеща качване. Растителността е горска, а водата блика отвсякъде. На места цялата пътека е препречена от локви и газенето в малко кал е неизбежно.

Типичен нашенски високопланински пейзаж.

Небето беше ясно синьо с малки пухкави облачета, които от време на време закриваха слънцето, но не вещаеха дъжд.

След час вървене от Грамадите стигаме до първия заслон - изоставена двуетажна сграда. Поогледахме я и отминахме.

Далечните в началото върхове вече са пред нас:

След 20 мин. стигаме и до втория заслон - бивш граничен пост. Има стаичка с легла, застлани с черги, маса за хранене и шкаф, отвън има барбекю, маса и пейки. Тук изпихме по едно студено 3х1 и починахме за малко. Според картата, наблизо има чешма, но не сме я търсили. На няколко метра от заслона има и дървена беседка.

След заслон Превала ландшафтът се променя. Растителността е ниска, започват върховете. Пътеката се раздвоява, че и разтроява около тях, някои от отклоненията минават през самите върхове, други ги заобикалят. Ентусиазирано изкачваме първото по-ниско връхче (нарекохме си го Малка Шапка) и се снимаме до пирамидката му.

Върховете стават все по-стръмни, но сме решени да ги покорим. По наши сметки Руен трябва да е третият на тази снимка - изглежда най-висок и внушителен.

Оказва се, че първите върхове са Кулиците (1862 м), а стръмният връх, където вече започнахме да се пооплакваме от болежки, е Църни камък (2069 м.).
Цъфнала планинска роза - нагоре към третия от Кулиците или Църни камък (вече ми се губи къде точно) имаше цял алпинеум с подобни цветя.

Драматична снимка от Църни камък със слънчевите лъчи, откроени през облаците.

Църни камък е зад гърба ни - удивително е като слезеш и погледнеш колко високо си се качил. На връщане го заобиколихме по пътеката отстрани.

Илан дере - нащраках десетки снимки на тези заоблени и покрити с треви хълмове, сякаш постлани с кадифе.

Е това вече трябва да е Руен. Да, ама не - оказва се заслон Шапка (запустял и полуразрушен) и връх Шапка (2188 м). Пътеката за Руен се отклонява вдясно от коларския път - в лявата част на снимката. Според картата край заслона има чешма, инфо и указания обаче на място няма.

Катерим нагоре и се озоваваме над Шапка. Тук се строполихме за 5 минути върху поляната с цветя, да повъзстановим дишането и силиците.

И напред към поредния връх (Мали Руен - 2230 м)

Поглед към Шапка от Мали Руен:

Ето го - след четири часа катерене - най-накрая няма грешка - това е Руен! Някак се слива с Мали Руен, един такъв заоблен и не така внушителен, каквито бяха нашите кандидати за най-висок връх - Църни камък и Шапка :). Младежът е изтичал ентусиазирано напред, за да се увери, че на заслона пише Руен.

Тези купчинки пръст са от браздата - истинска, а не виртуална граница. Пристъпваме няколко метра в ничията земя (или сме в Македония ?), за да се снимаме до пирамидката на върха. Няма знаме, няма надписи, само стълб от зимната маркировка, пирамидка и граничен стълб, на който още личат надписите СФРЮ и НРБ. Както и руини от граничната застава.
Още с тръгването по маршрута след Грамадите GSM ни полудяха от съобщения (имах 39!) - ту се връзваха към македонския T-Mobile, тук към сръбския MTSinfo. Очаквахме да ни проверят и от гранична полиция, но никой не ни спря.

Подпираме фотоапарата на граничния стълб и самоснимачката ни запечатва пред пирамидката на Руен. Йей! Качихме го бе, и още четири други осоговски върхове покрай него!

Страшна среща - сред камънаците децата забелязват усойница. Оказа се, че в Осогово е доста разпространена босненската усойница - отровна змия, далече от цивилизацията, не ми се мисли как се реагира, ако това чудо беше ухапало някого от нас. Внимавайте за змии!

Нащракахме си малко индивидуални снимки на върха за спомен и се върнахме при заслона, където разпънахме софрата на една от пейките и се подкрепихме с домашно изпечените питки на Габи. Задуха здраво, така че навлякохме суичърите и даже вдигнахме качулките. Над върха се събраха облаци, загърмя в далечината, някъде над долината се виждаше, че вали.

Обратният път вървеше леко, все по широката пътека, докато някъде около тази снмка се усетихме, че това не е дерето, което трябва да е пред нас и че връх Шапка не е където трябва да ни се пада, ако сме на прав път. Улисани, сме пропуснали пътеката и сме тръгнали по другото било. Тъй като пътеката за Шапка се виждаше долу под хълма, решихме да не се връщаме, а да сечем директно през тревите. Ужасно рисковано се оказа, не правете като нас. Първото стряскане дойде от пъдпъдъче, което излетя буквално изпод крака на Алекс, и само няколко крачки след това нова усойница се изниза покрай него и баща му. Добре, че ни се размина само с уплаха.

Вече сме на прав път - срещу ни е резерватът на Църна река.

И отново удивителните хълмове на Осогово:

На връщане заобиколихме върховете, изкачихме само първия и най-нисък, който ние си нарекохме Малка Шапка.  Някъде около Кулиците:

Въпреки, че обратният път би трябвало да е по-лек, заради умората и неразположението ни отне почти същото време. 27 км планински преход е ужасно сериозно изпитание.
Разликата с популярните маршрути из Рила и Витоша е огромна - за осем часа срещнахме едва 13 човека, 11 от тях на два пъти, като втория път вече се поздравявахме като стари познати :)
Снимка на част от картата, която открихме окачена във фоайето на хотела.

За финал си починахме и хапнахме добре в хотела. Когато се прибрахме днес следобяд вкъщи, имахме чувството, че не сме тръгнали предния ден сутринта, а поне преди седмица - толкова наситени с емоции и впечатления бяха тези два дни.