My DIY Niddy-Noddy

I made my own cheap and easy to make and use niddy-noddy. All credit for the idea goes to Rebeca from ChemKnits and her video tutorial.

My materials:

• 2 m PVC water pipe, f 20 mm
• 2 T-shaped pieces, f 20 mm
• 2 joining pieces, f 20 mm
• 2 m heat-shrink tube, f 25 mm

I bought my water pipe and joining pieces from our local shop for water piping and staff and it came in one piece and in an ugly industrial grey color. Also, the joining pieces were a bit loose as these are supposed to be glued to the pipe and I wanted my niddy-noddy to be easy to assemble and re-assemble. So I also ordered the heat-shrink tube in this bright yellow color on e-bay. It made the device much more user-friendly and gave the additional thickness the piping parts needed to fit snugly into the joining parts.

I cut my tube into 4 x 15 cm pcs, 1 x 30 cm pc., 1 x 50 cm pc. and 1 x 60 cm pc. Thus I can assemble the niddy-noddy into various lengths. So far I've used it twice and I found the 50 cm length most comfortable for me - it produces a skein of about 1 m length. Rebeca has also a very useful video on how to use the niddy-noddy. The principle is - the yarn has to be on the outside of the device and try not to cross the thread. It's very easy to remove the skein once you've wound the yarn - just disassemble the niddy-noddy.
So happy with my new yellow toy!

In the Balkans - Mt. Kom

One of my picture heavy posts about our hikes :)
Yesterday we finally climbed Mt. Kom, starting from Petrohan pass - a 30 km hike, which we've been planning for quite a while, waiting for the perfect weather. Last Saturday we had prepared the backpacks, printed a description of the route and even Gaby was free to join us (which is rare lately, alas), but it rained all weekend.
Yesterday at last everything was right and we managed to make the 8 hour hike. It was great, I loved it! The close encounter with a deer and an eagle, the walk through gardens of wild flowers, the satisfaction of climbing the peak and the views from the top were so rewarding, these moments make me crave for our next hike.

До връх Ком (2016 м) от Петрохански проход и обратно

Общо разстояние: 30 км
Време: 8 ч. 20  мин. с почивки
Денивелация: 572 м

Началото на маршрута от Петрохански проход - тесен асфалтов път до тв станция Петрохан на връх Зелена глава. Ние оставихме колата в паркинг зоната на Петрохан, но тази част от вървенето, около 30 мин., може и да се спести, като колата се паркира до табелата в началото на горската пътека.

След 40 мин горската пътека излиза на билото и оттук са само треви, цветя и върхове.

Отсреща - Тодорини кукли, където бяхме миналата година.

Пътеката е широка и ясно очертана, тук там има и червена маркировка. За съжаление маркировката е крайно недостатъчна и липсва на ключови места, където пътеката се разклонява. Въпреки че имахме бегло описание на маршрута, ние успяхме да се заблудим и да вземем грешното отлонение вляво, което след 40 мин криволичене вместо към върха, ние смъкна в долината на река Нишава.

Надолу по грешното ляво отклонение. Очакванията ни бяха, че пътеката ще заобиколи влажната долина и ще ни изведе в подножието на върха.

Скоро обаче стана ясно, че се отдалечаваме от целта. Имахме два избора - да се върнем по пътеката до мястото на отклонението или да продължим към върха директно през долината. избрахме по-трудния, но по-пряк втори вариант - направо през тревите и цветята.

Долината на реката е като цветна градина. Напред и нагоре към седловината между Средни Ком и Ком.

Предимството да ходиш из пущинака - буквално на 2 метра от нас пробяга сръндак, отдалечи се на десетина метра и се обърна да ни изгледа.

А отгоре прелетя орел

След час щуро катерене през води и треви се добрахме до билото и се включихме в масовката от туристи по пътеката към върха. Тази част от маршрута е обща с пътеката от хижа Ком до върха. Ама то по пътеката всеки може :))

Поглед от върха

Барелефът на Вазов и пирамидката със знамето

Тук е началото на маршрута Ком-Емине

Откъс от поемата на Вазов "На Ком". В ръката си държа надлежно разпечатана цялата поема. Идеята беше да я изрецитираме на върха, но в горещия летен ден там се оказа преналелено с туристи (походът от хижа Ком над Берковица до върха е само около 1:30 - 2 часа).

Разбира се, изрецитирахме си я надолу по пътеката от върха. Беше яко, забавно и даже метафизично усещане!

Скрита картинка - открийте дроздовете. Два са :)

Петнист салеп

Ком, погледнат откъм подножието на Мали Ком

Отново поглед към Тодорини кукли

Един от притоците на Нишава и тв кулата на вр. Зелена глава.

В заключение - чудесен, рядко посещаван маршрут. Приятен, неособено труден, макар и дълъг, и с подходящата екипировка и информация (още по-добре GPS трак) спокойно може да се осъществи за ден и в двете посоки.

Jeans Bag with Knitted Front

Last summer I got the idea to make a small crossover jeans bag with a knitted front. I had some cotton-linen yarn left from Gaby's Freya cardigan and I knitted in into a rectangular panel. The initial idea was for two panels, as wide as the bag, but one shorter in height, so that the jeans panel under it would show partially on the front. However the yarn turned insufficient for two panels and then when I reached the desired size of the knitting, it was not symmetrical to the pattern, so I continued knitting until I had two full repeats of the pattern. But this made the panel too high for my initial idea, in hindsight I should have stuck to my plan, regardless of the asymmetry. Now the knitted panel looks unnatural on the bag, like a patch. The good news is that the stitches could be unpicked and the patch removed and with a couple of decorative pockets the bag would be a regular jeans bag. And this is probably what I'll do after a while.

The jeans textile is recycled from Alex's old jeans and the inside of the bag is made of strong cotton textile.

The bag is closed with a recessed zipper. The lining has one big pocket.

The handle is long and adjustable.

The bag is very light, but big enough for a wallet, phone, keys and my old Kindle, so it's all I need for the summer.

A quick shot of me and the bag fresh out of the sewing machine in the local supermarket.

Sea Green Vine

Finally, a photosession of my newest sweater - Ysolda Teague's Vine Yoke Cardigan. I took advantage of our hike on Vitosha yesterday to shoot a dozen of pictures of the cardigan near my most favourite tree along my most favourite path Aleko - Kupena.

This is my second Vine Yoke cardigan, I knit my first in poly-cotton blend a few years ago and I still wear it a lot, mostly at home in the summer. This new one is 100% pure merino wool, Italian bobbin yarn, very, very soft and thin and I mean to wear it as a spring/autumn sweater.

The yarn is hand dyed in two batches and I absolutely love the variegation and the way the ridges of the garter stitch texture play with the blue-green colors.

Pattern: Vine Yoke Cardigan by Ysolda Teague
Yarn: Italian Bobbin Merino,  230 g, hand dyed
Needle: 3 mm, 3.5 mm
Time to knit: one month

My yarn is much thinner than the original and my gauge is quite smaller, so I made my own calculations. I added short rows for the lower part of the body, almost doubled the stitches (106 sts for the body, 72 sts for the sleeves) and played with the short rows at the neck line.
I'm really happy with how this sweater turned out :)